вторник, 18 февруари 2014 г.

Левски 1914, Левски 141...

Днес, Левски 1914 е по-известен от Левски 141. Да, точно днес... Точно днес, да взема да видя трибагреника, намацан, на една стена. На него написало едно грозно, синьо, главно "Л" , което, предполагам, символизира отдадеността на България към футболния отбор Левски. Е, няма лошо, нали... Но защо пък тия, които не харесват футболния отбор на Левски, да не вземат да намацат с червен спрей българското знаме?? 'Що пък да не?

Днес, Левски 1914 е по-известен от Левски 141. И това далеч не е най-жалкото. Жалко е, че сме готови да се кланяме на БМВ и Епъл, затова, че създават неща, които никога няма да имаме или никога няма да ползваме, но не сме готови да сведем глава за хората, дали живота си за нас и нашата свобода. Звучи толкова клиширано и изтъркано - "хората, дали живота си за нашата свобода" - че това си е техен проблем, нали? Кой ги е карал да си дават живота? 'Ми да си бяха живели бе, кой им е давал зор? Кой ги е карал? Къде се врат между шамарите, да си навлекат пакост на главата? Това е нещо средно между напън за мисъл, опит за оправдание, геройство и показност на т.нар. отвореност (демек, колко съм отворен - много лая, много зея, много знам, обаче нищо друго не мога) на днешния средностатистически български гражданин, селянин, глупак, мизерник и въобще - всеки що живее по нашия край, под тоя небосклон.

Днес, Левски 1914 е по-известен от Левски 141. И това далеч не е най-тъжното. Още по-тъжно е, че когато всяка година си правим класация Великите Българи, в нея цъфват (и вързват) далеч не толкова велики хора, да не кажа, че някои от тях не бих нарекъл хора, а някои от тях дори не се определят като българи. Жалко е, че редом с Левски, Ботев, Каравелов, Раковски, стоят имена като ахмед доган, азис, бойко борисов, сергей станишев и други представители на днешното танцувално, театрално и цирково изкуство. Сърце не ми дава да напиша имената им с главни букви. Та, какви главни букви за тях, пред символите на Освобождението? Къде са братята Евлоги и Христо Георгиеви? Къде е д-р Петър Берон? Къде са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански? Може ли сидеров и борисов да са преди Дончо Колев Данев (Дан Колов)??
Как така азис излезе пред Алеко? Та, това си е чиста гавра!!! Бай ти Ганя е пред своя създател!!!

Жалко е, трагично е, смешно е... Не знам какво да кажа, но каквото и да кажа - все тая! Защо? Защото :

1. каквото и колкото и да говоря - все ще е малко
2. българинът не се интересува от чуждото мнение и на 99% от всички, дето четете тия редове, едва ли ще ви пука

Преди се радвах, гледах посещенията, показвах статистики за блога - сега хич не ме трогват. Защо ли? Защото за поредна година, за пореден път се убеждавам, че мине ли Февруари, почти никой не се сеща за Апостола. Ако махнем учениците, колко ли и хора ще останат тогава. Почти съм сигурен, че ако след два дена питам някого за Левски, отговорът който ще получа е "'ма то не беше ли оня ден?" - кое беше оня ден? Какво беше оня ден? Все тая - важното е, че е било оня ден, и ще го чакаме пак след една година! А дотогава - дреме ли ти? Пей сърце! Бачкай, робе, за 300 лева и слушай колко си неграмотен и прост, слушай колко не те бива и тъпчи гушите на някои папагали, дето друго не знаят да приказват, освен да хулят! Ама толкова сме ги слушали вече тия приказки, че започваме да се замисляме, дали пък не са истина...

Тази година дарение няма да има. Няма средства. Навсякъде смучат от теб, а никой нищо не дава в замяна. В такъв свят живеем - свят, пълен с пиявици! И представители на най-големите пиявици, можете да намерите в тая публикация, измежду тия редове. Ще ги познаете по имената, написани с малки букви. Но и малките букви им са много... И толкова не заслужават. И все пак, ако някоя добра душа, работи за повече от 300 лева и е успяла да скъта някой лев, дето може да даде за добра кауза, ще ви предложа да помогнете на http://www.bulgarianhistory.org/. Хората правят нещо добро, без някой да им плаща за това. Правят го чисто и от сърце! Трудно му е на българина да разбере как така се прави нещо, без кяр, без изгода, без корист? Ама на! Има и такива хора още - будали. Дето правят нещо, без да искат нищо в замяна, дето го правят ей така - за хората. Затова, ако имате някой свободен лев, влезте и дарете нещо. Другия вариант е да влезете в http://www.dmsbg.com/ и да дарите пари за някой болен човек. Много деца имат нужда от подкрепа, за да се излекуват и да се върне слънчевата усмивка на хубавите им личица.

И както е казал Левски, сами трябва да се освободим - с нашите задружни сили. И сами трябва и да се спасим, но пак с нашите задружни сили, а не както всеки ден - здравей-здрасти, на ти нож в гърба! Защото точно така е - ние ще се спасим сами, ние ще помогнем на хората в нужда, ние ще се освободим, ние - аз, ти и останалите, които познаваш и не познаваш, стига да са българи.

... и същевременно ахмед доган е пред Хаджи Димитър.... Прост народ - слаба държава...

Амин!

неделя, 29 декември 2013 г.

Грижим се за паметниците, да :)

Здравейте! :) Сашо Стефанов ми писа вчера, видял нещо интересно, та ме помоли да го споделя с вас. Всъщност, като казвам интересно, не знам точно какво имам предвид. То си е от българското интересно, дето не знаеш какво чувстваш - до смях ли ти е, до сълзи ли ти е, па от какво тоя смях, па от къде тия сълзи? На вас оставям, всеки да си прецени... Всъщност картинката е едновременно и тъжна и някак, вдъхновяваща, оживляваща, поне според мен. Ето го линка, погледнете го http://vasillevskisvetecat.blogspot.ca/2013/12/blog-post.html Желая ви всичко добро през новата година! :) И най-вече ви желая, вие да бъдете добри!

събота, 22 юни 2013 г.

Посещението в Куба

Да бе, хората нека ти пращат разни неща, а пък ти забравяй да ги публикуваш, да бе, няма проблеми! Продължавай все така!!! Е, извинявам се на Емил, задето толкова късно ще публикувам неговия разказ, но и аз бях малко зает напоследък. Писа ми Емил Леви, от свое име и от името на група, с която са били в Куба. Чели са, че в Куба има паметник на Левски, знаят, че е в Сиенфуегос, отиват в Куба... Е, как да не отидат, поне да опитат, макар и само да зърнат паметника? Не върви :) Именно поради тая причина молят екскурзовода си да ги заведе до Пласимек, за да видят нашия Левски. Екскурзоводът се съгласява, след което започва голямото чакане и големия трепет ;)) Ето и самият разказ, приятно четене!

Искам накратко да Ви разкажа как, ние 4 човека от България, вдъхновени от разказа публикуван тук http://vasil-levski.blogspot.com/2009/02/vasil-levski-v-cuba.html решихме да намерим паметника на Васил Левски в Куба по време на нашата туристическа обиколка там.
В деня, в който трябваше да минем през Сиенфуегос (17 Май 2013г.) попитахме нашия екскурзовод (много симпатичната кубинка Антония учила в България през периода '80-'85 година) дали знае за този паметник. Тя не беше чувала и ние я помолихме да го потърсим. С помощта на GPS и малко питане на местни хора, намерихме завода сравнително лесно. Беше си там, на има-няма 2 километра отбивка от главния път.
Не знам как да опиша момента на радост, в който видяхме паметника отдалеч през оградата, още от пътя - 4 човека подскочиме в колата започнахме да викаме от радост. Шофьора отби колата директно към входа на завода. Тъй като паметника се намира вътре в двора, Антония обясни на охраната цялата ни предистория и помоли да влезем. След кратко суетене хората от охраната заявиха, че не могат да ни пуснат вътре просто така, но ще се обадят на директора да питат дали може. Следващите няколко минути на очакване бяха доста дълги. Докато не дойдоха при нас и ни казаха, че няма начин да влезем. Помолихме пак, но уви - нямало начин, военни истории, не можело и да снимаме. Само да гледаме през оградата или да снимаме отдалеч, от пътя.
Силно разочоравни съзерцавахме паметника известно време през оградата. На качване в колата реших, че така няма да стане, извадих фотоапарата с най-голямо приближение и направих 2 снимки много бързо. Качихме се на колата и си заминахме.
Все пак си тръгнахме оттам щастливи. Намерихме паметника, стои все така вперил взор към България, прилично поддържан. Бяхме го видяли с очите си, направихме снимки макар и отдалеч. Научихме екскурзовода на нещо ново за България в Куба, тя също много се вълнуваше с нас.
Отново благорадим на Вас и г-н Кузманов за прекрасната история.
Всичко добро,
Емил Леви

Аз също Ви благодаря за прекрасната история, г-н Леви! Надявам се, че всеки, който я прочете също ще Ви благодари :)) Ето ги и снимките на паметника :



Левски все още е там :) И все така, с надежда, гледа към България. Българи? Нима ще позволим на политиците да ни потъпчат като народ, да ни затрият и да затрият героите ни?? Не трябва! Без значение кой управлява - почитта към националните ни герои трябва винаги да я има и да е приоритетна за министерството на образованието и това на културата. Защото почитта към нашите герои трябва да ни е вградена!! А не да махаме Ботев от учебниците, защото бил "тежък материал". Тежък е. Ала и времето, в което е живял е било тежко. И е налагало сериозни, смели и решителни действия и тежки думи! И все истини, и все истинни, и все истински!

Да живее България, да живее народът български!!!

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Чисти сметки

Здравейте, родолюбци!
Днес ще ви "запозная" с едно стихотворение за Васил Левски, което е спечелило втора награда на националния литературен конкурс, през 1987-ма година, по случай 150 години от рождението на Левски. Стихотворението ми беше изпратено от Васил Трънски, за което сърдечно му благодаря! Самото стихотворение е дело на Петя Йорданова. Ето го и самото стихотворение :

Чисти сметки
          Петя Йорданова

   Апостоле,
   сега си нужен повече,
   отколкото преди.

   Записвай в своето
   тефтерче малко
   отляво - 
   дадената дума вчера,
   отдясно - 
   неизпълнената още,
   отляво - 
   обещаваните стъпки,
   отдясно -
   ненаправените още,
   отляво - 
   клетвата за подвиг,
   отдясно -
   подвига изпълнен,
   и направи им сметката,
   най-правата,
   че някои сега
   започнаха да си надписват
   Славата
   и да си слагат повече звезди.

   Апостоле,
   сега си нужен повече,
   отколкото преди.

   Записвай върху 
   страниците тънки,
   едно до друго всичко запиши:
   на кой
   днес поста му е по-висок,
   отколкото
   доброто име,
   на кой
   днес джоба му е по-дълбок,
   отколкото 
   душата му човешка,
   на кой са повече
   сега словата,
   отколкото 
   на другите делата...
   Ела и всичко запиши
   на още ненаписан лист,
   че трябва да са много
   чисти сметките
   и пътя, който ни роди,
   да бъде като твоя чист.

   Апостоле,
   сега си нужен повече,
   отколкото преди.


Изключително силно стихотворение! Нека благодарим на Петя Йорданова за прекрасното стихотворение, което е написала, а също така на Васил Трънски, задето ни го изпрати!
Бъдете живи и здрави!