петък, 18 юли 2014 г.

177 Години от рождението на Апостола!

сряда, 28 май 2014 г.

Българинът, когото обесиха

БЪЛГАРИНЪТ, КОГОТО ОБЕСИХА
(разказ от Димитър Дишев)




Макар че не беше напускал Турция, Сабри Кадир смяташе себе си за европеец не само защото беше роден в европейската част на Истанбул, а и защото   знаеше   френски,   защото   беше   завършил   модерното   военно училище, където жадно беше поглъщал всяка обясняваща положението в страната  мисъл  на  чужденците  преподаватели  и  главно  защото  беше духовен син  на  Ахмед Мидхат паша, единственият  истински  европеец  в империята.
Докато   служеше   в   Багдатския   вилает,   Сабри   Кадир   често   бe разговарял с пашата. Губернаторът го обичаше и го канеше в къщата си, макар че младият офицер беше мюлезим или по европейски лейтенант и разликата в чиновете им беше голяма.
Не сме добре, никак не сме добре! - казваше с въздишка Мидхат и обясняваше  на  младия  човек,  че  Турция  дължи  на  чужди  банки  пет милиарда франка, а дефицитът на държавния бюджет е три милиона лири. В страната няма пътища, за да се развива търговията, няма модерни висши училища и не се изпращат млади хора в чужбина, за да се изучат за инженери и за други специалисти и да тикнат напред местната промишленост. Прочети целия разказ тук

Разкази за Левски

Здравейте, патриоти!
Надявам се да сте добре и всичко да върви добре с вас и покрай вас! Няма да ви губя времето с празни приказки, а ще карам по същество - с мен се свърза Наум Дишев. Той ме потърси, защото неговият баща - Димитър Дишев - е посветил живота си на Левски и е написал 16 разказа за Левски, които в последствие се издават в книгата "Здравей, българино Кунчев!". Наум Дишев предостави два от разказите, за да можете да ги прочетете и да решите, дали да си закупите книгата от e-knigi.eu.
И не забравяйте, че скоро е 2-ри Юни и в 12:00 трябва да станем на крака и мълчаливо да почетем героите, загинали за Освобождението на България! Ето го и единият разказ, а другият ще пусна в отделна публикация :



РАЗБРАХ ТЕ, ДЯКОНЕ!

Йордаки Хаджиминчович и Васил Левски не се бяха карали и почти не бяха говорили, а само веднъж на именния ден на Евлоги Тулчалията си бяха разменили по една кратка приказка. Тогава Йордаки прекъсна разказа си за видяното по Немско, погледна предизвикателно Василя Левски и попита:
- Какво, не вярвате ли ми, господине?
Беше през първите месеци на 1869 година. Йордаки се беше върнал от Лайпциг и беше казал на домашните си, че идва да си почине от учението. “Тъй ами! - подхванаха думите му майка му и леля му Атанасия. - Че то не е лека работа туй, науката, я виж как е прежълтяло момчето!” На хаджи Нено не му беше много по кефа туй прекъсване, но махна с ръка: “Нека остане пък. То беше хубаво по-скоричко да завърши, че да поеме работата тука, ама...” Прочети целия разказ тук

вторник, 18 февруари 2014 г.

Левски 1914, Левски 141...

Днес, Левски 1914 е по-известен от Левски 141. Да, точно днес... Точно днес, да взема да видя трибагреника, намацан, на една стена. На него написало едно грозно, синьо, главно "Л" , което, предполагам, символизира отдадеността на България към футболния отбор Левски. Е, няма лошо, нали... Но защо пък тия, които не харесват футболния отбор на Левски, да не вземат да намацат с червен спрей българското знаме?? 'Що пък да не?

Днес, Левски 1914 е по-известен от Левски 141. И това далеч не е най-жалкото. Жалко е, че сме готови да се кланяме на БМВ и Епъл, затова, че създават неща, които никога няма да имаме или никога няма да ползваме, но не сме готови да сведем глава за хората, дали живота си за нас и нашата свобода. Звучи толкова клиширано и изтъркано - "хората, дали живота си за нашата свобода" - че това си е техен проблем, нали? Кой ги е карал да си дават живота? 'Ми да си бяха живели бе, кой им е давал зор? Кой ги е карал? Къде се врат между шамарите, да си навлекат пакост на главата? Това е нещо средно между напън за мисъл, опит за оправдание, геройство и показност на т.нар. отвореност (демек, колко съм отворен - много лая, много зея, много знам, обаче нищо друго не мога) на днешния средностатистически български гражданин, селянин, глупак, мизерник и въобще - всеки що живее по нашия край, под тоя небосклон.

Днес, Левски 1914 е по-известен от Левски 141. И това далеч не е най-тъжното. Още по-тъжно е, че когато всяка година си правим класация Великите Българи, в нея цъфват (и вързват) далеч не толкова велики хора, да не кажа, че някои от тях не бих нарекъл хора, а някои от тях дори не се определят като българи. Жалко е, че редом с Левски, Ботев, Каравелов, Раковски, стоят имена като ахмед доган, азис, бойко борисов, сергей станишев и други представители на днешното танцувално, театрално и цирково изкуство. Сърце не ми дава да напиша имената им с главни букви. Та, какви главни букви за тях, пред символите на Освобождението? Къде са братята Евлоги и Христо Георгиеви? Къде е д-р Петър Берон? Къде са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански? Може ли сидеров и борисов да са преди Дончо Колев Данев (Дан Колов)??
Как така азис излезе пред Алеко? Та, това си е чиста гавра!!! Бай ти Ганя е пред своя създател!!!

Жалко е, трагично е, смешно е... Не знам какво да кажа, но каквото и да кажа - все тая! Защо? Защото :

1. каквото и колкото и да говоря - все ще е малко
2. българинът не се интересува от чуждото мнение и на 99% от всички, дето четете тия редове, едва ли ще ви пука

Преди се радвах, гледах посещенията, показвах статистики за блога - сега хич не ме трогват. Защо ли? Защото за поредна година, за пореден път се убеждавам, че мине ли Февруари, почти никой не се сеща за Апостола. Ако махнем учениците, колко ли и хора ще останат тогава. Почти съм сигурен, че ако след два дена питам някого за Левски, отговорът който ще получа е "'ма то не беше ли оня ден?" - кое беше оня ден? Какво беше оня ден? Все тая - важното е, че е било оня ден, и ще го чакаме пак след една година! А дотогава - дреме ли ти? Пей сърце! Бачкай, робе, за 300 лева и слушай колко си неграмотен и прост, слушай колко не те бива и тъпчи гушите на някои папагали, дето друго не знаят да приказват, освен да хулят! Ама толкова сме ги слушали вече тия приказки, че започваме да се замисляме, дали пък не са истина...

Тази година дарение няма да има. Няма средства. Навсякъде смучат от теб, а никой нищо не дава в замяна. В такъв свят живеем - свят, пълен с пиявици! И представители на най-големите пиявици, можете да намерите в тая публикация, измежду тия редове. Ще ги познаете по имената, написани с малки букви. Но и малките букви им са много... И толкова не заслужават. И все пак, ако някоя добра душа, работи за повече от 300 лева и е успяла да скъта някой лев, дето може да даде за добра кауза, ще ви предложа да помогнете на http://www.bulgarianhistory.org/. Хората правят нещо добро, без някой да им плаща за това. Правят го чисто и от сърце! Трудно му е на българина да разбере как така се прави нещо, без кяр, без изгода, без корист? Ама на! Има и такива хора още - будали. Дето правят нещо, без да искат нищо в замяна, дето го правят ей така - за хората. Затова, ако имате някой свободен лев, влезте и дарете нещо. Другия вариант е да влезете в http://www.dmsbg.com/ и да дарите пари за някой болен човек. Много деца имат нужда от подкрепа, за да се излекуват и да се върне слънчевата усмивка на хубавите им личица.

И както е казал Левски, сами трябва да се освободим - с нашите задружни сили. И сами трябва и да се спасим, но пак с нашите задружни сили, а не както всеки ден - здравей-здрасти, на ти нож в гърба! Защото точно така е - ние ще се спасим сами, ние ще помогнем на хората в нужда, ние ще се освободим, ние - аз, ти и останалите, които познаваш и не познаваш, стига да са българи.

... и същевременно ахмед доган е пред Хаджи Димитър.... Прост народ - слаба държава...

Амин!